Параолимпийските игри в Токио бяха официално открити. 4400 състезатели с увреждания ще спорят за медалите в 23 вида спорт по време на игрите, които ще се проведат от 24-ти август до 5-ти септември в японската столица.
Страната ни има четирима атлети в Токио и първи от тях на Олимпийския стадион ще излезе Християн Стоянов. 22-годишният габровски талант е една от българските надежди за медал от Параолимпиадата. Световният шампион в бягането на 1500 метра (клас Т46) сподели преди заминаването си за Токио, че е добре подготвен и се чувства във върхова преди състезанието, за което се готви целенасочено през последните пет години. Хрис обаче не скри, че изпитва и притеснение.
„Притеснявам се, разбира се. Психическата тежест от големия старт си казва думата. Олимпиада е. На миналата не се притеснявах, но там до последно не знаех дали ще отида. Самото ми отиване в Рио беше най-голямата награда за мен и просто исках да участвам. Сега има очаквания към мен, а и аз самият имам очаквания от себе си. Те идват тогава, когато си се готвил и имаш реални шансове за подиума. Ако знам, че има шестима по-добри от мен - няма да ми пука толкова. Но когато знам, че има 5-6 подготвени състезатели и аз съм един от най-добрите и мога както да съм първи, така и шести ако не си изиграя правилно картите, тогава няма как да не съм притеснен“
Стоянов е в Токио заедно със своя личен треньор Евгени Игнатов, с когото заедно изковаха най-големите му успехи през последните няколко години, включително и световното злато през 2019-та в Дубай. В подготовката за Токио двамата са разигравали различни варианти на предстоящото бягане.
„Тренирали всякакви възможни сценарии – с дълги атаки, с къси и бързи атаки в последните 100-150 метра, с две атаки – 500 метра преди финала и 300 метра преди финала. Разиграли сме всякакви варианти и се опитваме да ги правим в тренировките, така че ако мога да ги използвам в състезанието. Реално нямаме план как точно ще бъде атаката от моя страна. Всичко зависи от бягането, каква ще е скоростта, какво ще очакват и какво не опонентите ми. Трябва просто да усетя момента. На световното първенство аз не смятам, че бях по-добър от останалите, просто усетих кога да направя атаката си. Тази атака обаче те вече я знаят и не мога да я повторя. Или ако я повторя, то тя трябва да е на много по-високо ниво, за да може да не ме прихванат и да ме победят. Трябва да пробвам нещо друго, но дали ще е печелившо за мен - не знам. На европейското тази година (б.а. Стоянов завоюва сребро) очаквах, че на финалната права ще мога да победя без проблеми и така се чувствах до момента, в който не бях изпреварен в последните 30-40 метра. Тогава пък на 300 метра аз се усещах по същия начин, както на световното – абсолютно подготвен там да тръгна на атака. Може би ако го бях направил и бях минал пред него (б.а. Александър Яремчук, Русия), да го разколебая и да се вдигне скоростта от по-рано, можеше и да е различно. Исках да играя на сигурно, но така ме победиха.“
Бягането за конкретен резултат също може да е добър вариант за призово класиране, смята Християн.
„Това е вариант, който е по-сигурен може би. Тъй като на нас ни е ясно, че аз съм подготвен за резултат малко над 3.45 минути на 1500 метра. Вече дали ще го реализирам си зависи от мен и цялата ситуация. Примерно аз съм готов за 3.47, руснакът и той. Още някой е готов за 3.48. И тръгваме и бягаме на тази скорост от старта, която е 60 секунди на обиколка. В такова темпо стигнем ли до 1200 метра без да падне скоростта, ще останем само хората, които сме подготвени за този резултат. Тези, които са готови за 3.52, 3.53 и т.н. няма да стигнат до финала с нас. И това може би е по-сигурно, защото си подсигуряваш медал. Но пък не знаеш колко хора ще са подготвени за това, не знаеш дали адреналина и емоцията няма да помогнат и на други да държат това темпо, не знаеш и ти самия в този ден дали си готов за 3.45. Може да съм направил една, две или 100 тренировки на 3.45, но на състезанието да бягам 3.55 защото има много други фактори, които не съм предвидил“
Въпреки сериозните очаквания към него и огромното му желание да стъпи на почетната стълбичка на Параолимпийските игри, Хрис не иска да се натоварва с преследването на конкретни цели на всяка цена.
„Ясно е, че искам медал от игрите, искам и да съм първи. Останалите участници обаче искат същото. Започнеш ли да бягаш за медал или нещо, което е материално и е извън емоцията на бягането, смятам, че е пагубно. Въобще тренирането с мисълта за това пагубна. Аз мисля, че човек трябва да тренира, защото това му носи удовлетворение. Може да участвам на още няколко Олимпиади, но може и това да ми е последната. За това искам да изживея това, че съм там, че се състезавам с добри бегачи и да се насладя на емоцията. Това е най-важното“.
Стартът на Християн в надпреварата на 1500 метра (клас Т46) е в събота, 28 август, от 10.28 сутринта японско време.