Единственият габровски футболист стигнал до Висшата футболна лига на Англия, макар и в женския й вариант – Симона Петкова, беше в родината за няколко дни. Мони беше повикана от националния селекционер Троян Радулов за две контролни срещи на женския представителен тим с Албания. Проверките се състояха на 9-и и 12-и декември на новата база на Българския футболен съюз в Бояна. Първата завърши при резултат 0:2, а във втората „лъвиците“ се наложиха с 3:0, като вторият гол във вратата на албанките беше реализиран габровското момиче.
От април насам Симона Петкова е играч на тима от английската женска Супер лига 2 „Уотфорд Лейдис“. Отборът е под шапката на елитния футболен клуб „Уотфорд“, чиито мъжки футболен тим е във Висшата лига на Англия. Талантливата габровска футболистка беше привлечена от „стършелите“ след един чудесен дебютен сезон в Англия, в който се превърна в основен играч за четвърто дивизионния „Лийдс Лейдис“. Тя облече екипа на дамите от Лийдс през лятото на 2016-а и с него изигра 23 мача, вкара 14 гола и направи 10 асистенции.
В момента Симона е на 24 години и има вече зад гърба си 7 шампионски титли и 6 трофея от Купа България с НСА (София). Участвала е в женската Шампионска лига, има и 7-о място в света от шампионата по фрийстайл.
След двата мача на националния отбор, тя беше в Габрово само за няколко часа, но отдели време за разговор с репортер на вестника.
- Полезни ли бяха двата мача с Албания?
Разбира се. Това беше трупане на опит за всички момичета, които бяхме повикани, както и за треньора, за да види, с какво разполага. Той има нови идеи и сменя схемата на игра, така че видяхме върху какво трябва да работим в бъдеще.
- От колко време не беше събиран женският национален отбор?
Вероятно около година. Като цяло за жените не се отделят достатъчно средства. В момента целият фокус е насочен към подрастващите – девойки до 17 години и девойки до 19 години. Те са включени в квалификационни цикли и предвид това вниманието е изцяло към тях.
- Видя ли перспектива за развитие в тази формация, която беше събрана сега?
Определено. За мен беше голямо удоволствие да работя с по-малките. Видях доста желание, а и има доста време да се работи с тях, което пък е предпоставка в бъдеще да очакваме резултати. Това всъщност е и основната цел. Надявам се да сме показали, че има потенциал, което пък да доведе до влагането на повече средства, за да може децата да се развиват и да носят успехи.
- Как приеха в клуба ти повиквателната за националния отбор?
Аз станах изведнъж една звезда (смее се), защото в Англия са си аристократи и за тях националният отбор е нещо много голямо. Повиквателна дори за приятелски мач се приема за нещо много сериозно. Аз дори не играх в последната среща на отбора. Треньорът реши да не ме включва в състава, за да не се контузя евентуално преди двубоя на националния отбор. Англичаните ценят високо това нещо и една такава повиквателна вдига репутацията ти като състезател. Много съм доволна от това отношение. Националният отбор ми донесе реклама и допринесе за това в тамошните среди да чуят за мен и за България като цяло.
- За самия клуб това вероятно също е реклама – да има национални състезатели в състава си. Всъщност, колко националки има в „Уотфорд Лейдис?
Четири сме. Има още две момичета, които играят за Уелс, и една националка на Англия в представителният им тим до 23 години.
- Как би описала изминалите 8 месеца в състава на „стършелите“?
За мен беше голям прогрес. В началото всичко беше много трудно, но постепенно свикнах с обстановката – нов треньор, нови изисквания. Нивото е много по-различно. Аз пристигнах от отбора на „Лийдс Лейдис“, а там нивото е доста по-слабичко. Беше ми трудно, но трябваше да се адаптирам. Целта ми беше да покажа в тренировките и заниманията, че мястото ми е в първите 11.
- Тоест, скокът от „Лийдс Лейдис“ към „Уотфорд Лейдис“ е бил доста сериозен?
Разликата е много голяма. Супер лига 2 в Англия си е едно много високо ниво. В почти всеки отбор има национални състезателки. Стремежът е до колкото може Втора лига да се доближи максимално като качество до Супер лига 1. Постоянно се играят приятелски срещи с тимове от Първа лига или се срещаме с тях в турнирите за различни купи. Да играеш срещу отбори като „Ливърпул“ и „Арсенал“ беше истинско предизвикателство. Така че за мен този скок беше много сериозен и за това мисля, че изпращам най-успешната си година като състезател в личен аспект.
- Какъв футбол се играе в женската супер лига?
Колкото и странно да звучи, за мен е по-лесно да играем с отбори от Супер лига 1, защото те не залагат толкова на физиката, както отборите от Втора лига. Те играят чист футбол – физически добре подготвени са, бързи са и се опитват да действат с максимално изчистени докосвания. Докато във Втора лига повече са единоборствата и трябва физически да издържаш на тях. Някой от срещите се решават изцяло от битка и статични положения. Трудно е. Там отделят по-голямо внимание на физическата подготовка и единоборствата, които на мен не са ми най-голямата сила.
- Какво е отношението на треньорите и как точно протича подготовката ви?
За нашата подготовка се грижи кондиционен треньор. Старши треньорът не работи с нас за нашите физически качества. Първата част от тренировката протича с кондиционен треньор, който ни поставя задачи и ни прави тестове. Всичко зависи от него и ако ни надиграят физически в някой мач, той поема отговорността за това, че не ни е подготвил по най-добрия начин. Старши треньорът работи само в последната част на заниманието с нас, предимно по отношение на тактиката за съответния мач и противник. Като цяло треньорският щаб се състои от пет човека.
- С каква база разполага женският тим на „Уотфорд Лейдис“?
Тренираме на терен с изкуствена трева. Може би почти масово в женския футбол в Англия отборите се подготвят на такива терени – тимове като „Ливърпул“ и „Евертън“ също тренират на изкуствена трева, както ние. Абсолютно всички срещи обаче се играят на тревни терени, които нямат нищо общо с нашите игрища тук. Не играем на стадиона на мъжете (б.а. Викъридж Роуд). Това става само в случаите, когато не се припокриват мачовете ни, но това по-скоро не се случва. На практика играхме там среща само един път. Обикновено играем на друго игрище „Кингс Лангли“, но там сме само ние. Инвестираха се доста средства в него, подменена беше изцяло тревата и разполагаме с един много добър терен и стадион, като цяло.
- Сгъстен ли е цикълът ви от официални срещи?
На моменти да, но не е постоянно така. Играем в цикъл сряда-събота когато се провеждат турнирите за различни купи, а в Англия един отбор играе за минимум 4 купи. Тогава срещите са доста на често и става тежко. Отборите трябва да имат по около 20 състезателки на едно ниво, за да могат те да бъдат ротирани и това да не се отразява на представянето на тима.
- Какъв е всъщност твоя статут – професионален или непрофесионален и заплаща ли ти клуба?
Във Втора лига състезателките се водим полу-професионалисти. Заплащат ни, имаме договори, но нещата далеч не стоят така, както е във Супер лига 1.
- Как гледат на теб останалите състезателки от тима?
В началото отношението беше леко презрително. За тях бях заплаха за мястото им в първия отбор, защото бях видимо амбицирана. Моите привички да жонглирам с топката, да ходя по-рано на тренировка, да помагам на всеки, който има нужда от нещо, стопиха ледовете. Даже научих някои момичета на трикове в жонглирането и нещата вече са много по-различни. Мога да кажа, че в момента се чувствам много по-добре приета там, отколкото тук.
- Имате ли досег да мъжкия отбор на „Уотфорд“, който се представя много добре във Висшата лига?
Мъжкият тим наистина се представя много добре. Чрез тях се докосваме до Висшата лига на живо. Дават ни билети за мачовете. Имахме и доста мероприятия извън терена, на които се случва често да сме заедно с мъжете. Като цяло гледат на нас доста позитивно и ни приемат добре.
- Кой беше най-запомнящият се мач за теб до тук с екипа на „стършелите“?
Това беше една приятелска среща с „Тотнъм“, която играхме на „Викъридж роуд“ (б.а. официалния стадион на „Уотфорд“). Атмосферата беше страхотна, теренът - перфектен, чувството в съблекалнята беше особено и се докоснах до големия английски футбол. Направих най-силния си мач, откакто съм в „Уотфорд“, вкарах гол и победихме с 2:0. Беше запомнящо се. Друг силен момент беше при гостуването на „Евертън“, които след това се качиха във Супер лига 1. Амбициозен отбор, в който влагат доста средства и използват базата на мъжете. Играхме на „Гудисън парк“, но може би защото резултатът не беше в наша полза, не се чувствах толкова добре, както при победата на „Викъридж роуд“.
- Свикна ли вече с живота в Англия?
Не съм голяма фенка на английския начин на живот. Ние сме доста по-комуникативни и социални хора. При тях фокусът е върху работата, а събота и неделя отделят изцяло за спорт, най-често футбол, което пък при нас го няма. Не ми харесва обаче, самите хора са различни. От една година и половина вече съм там, но когато се върна тук се чувствам много по-жива и одухотворена. Там е работа и аз го приемам по този начин, макар и да съм полу-професионалист.
- Занимаваш ли се и с друго извън футбола?
Да, ходя сутрин да работя почасово. Истината е, че ако искаш да спечелиш пари в Англия, трябва да работиш доста. От футбола в момента не печеля достатъчно и си набавям допълнителни доходи. Аз от малка разсъждавам така - когато искам нещо не е нужно някой да ми го купува, а щом съм трудоспособна, предпочитам да отида, да работя и да си го набавя сама със свои средства.
- Знам, че пишеш стихове и вече имаш две издадени стихосбирки. Остава ли ти време за стихове в Англия?
Да, даже съм се навила догодина да издам още нещо. Още не мога да формулирам дали ще бъде стихосбирка или книжка, но определено имам желанието и амбицията да осъществя това през 2018-а.
- Определено следваш и осъществяваш една по една мечтите си. В България спечели всичко на клубно ниво с НСА, след това заигра в „Лийдс Лейдис“, сега си на по-високо ниво в „Уотфорд“… Каква е следващата ти цел?
Целта е ясна и поставена – искам да играя за отбор от най-високо ниво в Англия. И то не само да вляза в отбора, а да стана основна част от него. Надявам се новата година да ми донесе нов късмет.
- Гледаш ли към отличието Футболистка №1 на България?
Не съм много запозната с този конкурс. Всяка година се дават такива награди, но как се провежда конкурса и кой избира - не съм запозната. За всяко едно момиче би било чест да вземе тази награда, но аз не знам даже дали съм сред номинираните. За мен лично тази година беше най-успешна в кариерата ми и я завърших чудесно – с гол за националния отбор.
- Какво си пожелаваш за 2018-та?
На първо място здраве. Когато сме здрави и работим – успехите идват.
Снимки: Фейсбук
