Валерия Лозанова вече е абсолютен шампион на Световния съюз по киокушин (KWU) в категория до 55 килограма при девойките до 17 години. След световната титла, която извоюва в края на миналата година във Варна (втора за нея от първенството на KWU), красавицата-боец от Габрово триумфира и в шамнионата на Европа на Световния съюз по киокушин, който се проведе в Берлин, Германия. Три победи срещу силни съпернички донесоха на състезателката от клуб „Надежда“ (Габрово) титлата, която липсваше в богатата и колекция. Ето какво сподели Вале за състезанието в Берлин и поредния си триумф.
- Удовлетворена ли си?
Много съм доволна, защото това беше единствената титла, която нямах. Аз съм вече двукратен световен шампион на обединената федерация по киокушин и само европейската титла ми липсваше. И понеже това ми е последна година в националния отбор при девойките, си казах, че трябва да стисна зъби и да дам всичко от себе си за успеха, защото друг шанс няма да имам.
- Как се развиха срещите ти?
Състезанието беше тежко. Игра се на 6 татамита в две зали и имаше големи интервали, в които трябваше да чакаме. Първата ми среща беше още в началото на състезанието, под номер 23. Играх срещу съперничка от Унгария, която беше много здрава физически – не беше технична, но много здраво блъскаше. Стигнахме до продължение и някъде в средата му успях да и вкарам мае гери джодан (б.а. удар с крак в главата), което ми донесе победата. На полуфинала срещнах противничка от Русия, която бях побеждавала вече на Световното във Варна. В този двубой победих в редовното време, с вазари след удар с коляно. Финалът отново беше с унгарка и отново стигнахме до продължение. То също беше равно, а в следващото успях да пласирам падащо уширо маваши. Четирима от съдиите дадоха вазари (оценка) и това беше краят.
- Тук всъщност трябва да издадем, че ти си отишла контузена на това първенство (б.а. невъзстановена от счупване на ребро от Световното първенство през декември) и това прави успеха ти на Европейското още по-впечатляващ.
До последно се консултирах с докторите, които бяха на това първенство, говорих и с моя треньор Красимир Илиев. Беше ми доста притеснено, тъй като травмата от Световното не беше отшумяла. Мотивацията обаче надделя. Както казах, това беше последният ми шанс за европейската титла при девойките и трябваше да я взема. След първата среща докторът ме превърза изцяло през кръста, а след втората ми бинтова глезена и коляното. На финала излязох почти цялата в бинтове, но си казах, че няма отказване и ще се боря докрай.
- Чувстваше ли се достатъчно подготвена?
Според мен, не бях достатъчно подготвена, тъй като боледувах и отсъствах от тренировки. Треньорът ми обаче ми вдъхна необходимия кураж, като ми каза, че съм по-добре подготвена отколкото бях за Световното във Варна. Имах все пак притеснението, че не съм толкова добре с издръжливостта, но след тези продължения, които изиграх, разбрах, че не е имало нужда да се тревожа.
- Как бе приет поредният ти успех от ръководителите на националния отбор?
Приет бе много добре. И двамата треньори, които ни извеждаха за срещите, бяха на мнение, че съм играла много по-добре отколкото на Световното. Тоест, имам развитие и напредък в подготовката. Естествено, има и неща, които трябва да развивам и върху които трябва да наблягам в тренировките.
- Привикна ли вече към победите и титлите. От страни погледнато сякаш лесно ги печелиш?
Не е така. Въпреки всички победи, които вече имам зад гърба си, аз излизам с много сериозна доза страх и притеснение във всеки мач. Реално вече съм абсолютен шампион в категорията си при девойките на Световния съюз по киокушин, но въпреки това нямам необходимото самочувствие. Даже треньорите на националния отбор ми измислиха прякор вече – Гипса (смее се).
- След като вече имаш и тази жадувана титла, какви ще бъдат следващите ти цели?
Имам още две цели. Едната е да стана шампион в Русия. Световното първенство за деца, юноши и девойки там е през декември. Другата ми цел е да спечеля трофей в Япония. Това са нещата, които искам, и които ме мотивират да продължавам да тренирам усилено.
- Колко близо, като възможност, е участието ти в Япония?
В края на април и началото на май има Открито първенство на Япония за юноши и девойки. В момента се попълват документи и след няколко седмици ще стане ясно кои са одобрени да играят в Япония. Силно се надявам да имам възможността да участвам в родината на киокушина.