Община Габрово

Общински спортни имоти

Теодор Кабакчиев: "Винаги съм мечтал да стана световен шампион и фирмен пилот. Първото вече е постигнато"

001963 Fim World SuperEnduro La Coruna 2020 RaceЗа пръв път в историята на българския мотоциклетен спорт страната ни има световен шампион. За наша огромна радост, невероятният успех беше постигнат от едно великолепно габровско момче – Теодор Кабакчиев, състезател на местния клуб „Екстрийм Рейсинг“.

Многократният шампион на България триумфира в първенството по Супер Ендуро (ендуро в зала) на Международната федерация по мотоциклетизъм (FIM). При четвъртия си опит родният супер талант спечели златото в клас „Джуниър“ за пилоти до 23 години. Трето място в Полша, осмо в Германия и две победи в Испания и Унгария го изведоха на върха в класирането с актив от 185 точки.  С 2 по-малко събра германецът Леон Хентчел (Хускварна, 183 т.), а със 165 т. беше американецът Тай Кулинс (ТМ). Очакваше се тримата млади пилоти да направят зрелищна битка за титлата във финалния кръг в „Атлас Арена“ в Лодз, Полша. Заради епидемията от коронавирус обаче световната мотоцентрала, промоутърът на световните сериите ABC Communications и полският организатор на състезанието Sport Up взеха решение стартът, предвиден за 14 март, да бъде отменен. Така за крайно беше обявено класирането след Унгария, а това означаваше и историческа световна титла за Тедо Кабакчиев и България.

- Първият българин световен шампион в мотоциклетния спорт. Какво е усещането?

- Приятно е, сбъдна се мечтата ми. Винаги съм смятал, че България заслужава да има световен шампион в мотоциклетния спорт, а през годините тайно съм се надявал, че това мога да бъда аз. Дори във времето, когато бях още много далеч от световното ниво, съм мечтал един ден да се изкача на световния връх. Може би и това ми е помогнало да се развия. Щастлив съм.

- Сякаш не беше особено щастлив обаче от това, че не получи трофея си на трасето, както би трябвало да бъде?

- Аз по принцип съм чувствителен що се отнася до състезания, победи и начина, по който ги постигаш. Представях си, че нещата ще се случат на трасето. Предвид това, че половин година се подготвях в Испания, бях се изолирал изцяло и бях напълно фокусиран върху тренировките, желанието ми да триумфирам на финала беше толкова силно. Бях готов да се боря до последните метри за титлата и исках да се боря докрай. След като ми отнеха това право - да завърша нещата по начина, по който си ги представях, наистина се почувствах неприятно. Трябваха ми един-два дни, за да променя конструкцията на мислите си и да се насладя истински на титлата.

00109 Fim World SuperEnduro Budapest 2020

- Какво беше по-различното в нагласата ти този сезон, в сравнение с предходните?

- Различното беше, че тази година бях подкрепен от фирма „Еконт“. Това ми даде сигурност да конструирам тренировъчния си план по правилния начин. Аз винаги съм знаел на кое място мога да се подготвя най-добре и как могат да се случат нещата, но несигурността не ти позволява да се развихриш. С подкрепата на „Еконт“ успях да направя план и да се отдалеча от всички проблеми и разсейващи фактори, които могат да ме отклонят от пътя. Отиването в Испания беше един голям плюс за мен. Когато отидеш в непозната страна, обградиш се с хора само от твоята сфера и си фокусиран единствено върху тренировки и усъвършенстването си – нещата се случват. Бях изолиран, но се чувствах страшно позитивно, защото съм го искал от много години насам – да правя само това и да не мисля за нищо друго. Това компенсира изцяло факта, че бях далеч от семейството си, приятелите и т.н. Не чувствах липса от нищо, защото липсата от добро класиране на световно ниво натежаваше, а аз винаги искам да се представям по-добре.  

- Кога реално осъзна, че този път ще можеш да се бориш за титлата?

- Още след като се стигна до това да организирам тренировъчния си процес в Испания бях наясно, че това ми дава шанс да се боря за титлата. Реално обаче докато не постигнеш добър резултат не караш с такава сигурност, каквато е необходима. При мен първият добър резултат дойде още в първия кръг, проведен в Полша. Спечелих втория манш, а в крайното класиране от състезанието заех трето място. Това ми показа, че мога да бъда по-конкурентноспособен този сезон, че мога да побеждавам и че щом съм го направил веднъж трябва да работя върху това да мога да го правя и по-често. 

- Беше особено емоционален след постигнатата първа победа в манш и първия подиум в Краков, Полша. Вероятно ще останат паметни за теб?

- Наистина специален момент. Когато направиш нещо за първи път – то винаги оставя отпечатък в съзнанието ти. Цялата атмосфера тогава беше невероятна. Имах много близки хора до мен, които ме подкрепяха там и някак си заедно изживяхме този момент.

Tedo Krakov 2019

- До колко ти повлия неуспешното представяне във втория кръг в Германия (б.а 8-мо място)?

- В Германия, учудващо и за мен самия, нещата не се развиха по начина, по който си ги представях. Аз бях се подготвил да „разкъсам“ съперниците си там. Очаквах, че ще отида и ще съм първи във всички маншове. Нещата тръгнаха добре и стартирах първи. После обаче направих някакво падане и след него се опитах да възстановя позицията си. По-късно по време на манша обаче получих технически проблем със задния амортисьор – експлодира и остана само на пружина. На практика това правеше по-нататъшното ми участие в манша почти невъзможно, тъй като амортисьорът не функционира. Някак си обаче успях да завърша някъде назад в класирането. За следващите два манша взех назаем амортисьор от мой приятел – пилот, който не се беше класирал за същинското състезание и беше отпаднал в квалификациите. Той обаче е 60 килограма, а аз съм 90. Да, по-добре беше от нищо, но не беше никак ОК за моите килограми и при скоковете, и сблъсъците в препятствията тялото ми поемаше много по-силни удари, защото амортисьорът не беше настроен с такава твърдост. Трудно беше, но все пак успях да се движа в средата на групата и взех 21 точки от Германия, така че не броим това състезание за пълна нула. Но пък в мен остана чувство на недоволство, защото знаех, че реално не е това представянето, на което съм способен. След този старт работих усърдно и вече въобще не ми пукаше за това дали мога да стана световен шампион, защото шансовете ми паднаха драстично и вече изоставах сериозно в точките. Казах си, че ще се фокусирам върху тренировките и ще дам всичко от себе си да ги „понамачкам“ в следващите състезания.    

- И стигаме до историческата първа победа в Испания, постигната пред доста българи и пред твоята майка и по-малкия ти брат. Какво беше усещането да чуеш химна?

- Не знам, как ще прозвучи, но за мен беше някак си очаквано. Бях спокоен и се чувствах на своето място, докато в Полша бях доста развълнуван и усещах, че се случва нещо ново за мен. В Ла Коруня се чувствах все едно съм на състезание в България, толкова ми беше спокойно. Е, може би малко по-ентусиазирано (смее се), но наистина спокойно. Бях си го визуализирал преди това и някак си знаех, че ще се случи, че ще бъда на първото място. Представях си стълбичката, как ще бъда там – най-отгоре, над всички. Това нещо го виждах преди състезанието. А да чуеш химна, изпълнен в твоя чест в такава огромна зала, на световно първенство с представители на куп нации, това е брутално. Уникален момент, който със сигурност ще остане завинаги запечатан в съзнанието ми.

001895 Fim World SuperEnduro La Coruna 2020 Race

- Стигаме и до категоричната победа в Будапеща, която те изведе на върха в класирането. Колко важна беше подкрепата на българските фенове в залата?

- Много важна, тъй като атмосферата в залата, благодарение на българската публика, беше невероятна. В една 13 хилядна пълна зала имаше 300 българи и се чуваха само те и моето име. Нямаше друг състезател, който да има такава агитка с толкова професионална екипировка – шапки, шалове. За мен беше чудесно, че успях да им направя такъв подарък – три победа от три състезателни манша. Страхотен момент, но и него някак си си го представях, че ще се случи. След победата в Испания имах очаквания от себе си да направя нещо по-добро или ако не по-добро, то поне същото. Да надградя. И успях - в Испания спечелих единия манш, а в Унгария и трите.  

- Това, което може би не си очаквал, е, че след Унгария вече ще си лидер в шампионата. Как ти повлия този факт?

Не, че не съм го очаквал, просто не исках да си правя сметките предварително. Не исках да си тормозя мозъка с това нещо. Бях си решил, че ще си карам на макс до края на шампионата, ще давам най-доброто от себе си, а на финала ще видим как ще изглежда ситуацията с точките. Не го слагах това нещо на преден план, беше ми важно да побеждавам. Разбира се, след като оглавих класирането се почувствах готино като водач в световния шампионат, но в никакъв случай това не значеше, че работата ми е свършила. Продължих да се подготвям все така старателно за финалния кръг и си представях, че ще направя същия резултат като в Унгария.

001822 Fim World SuperEnduro La Coruna 2020 Race 2

- Кой беше по-опасния ти конкурент – Леон Хентчел (Германия) или Тай Кулинс (САЩ)?

- Трудно ми е да коментирам конкурентите си, защото аз винаги съм се концентрирал изцяло върху себе си и не съм размишлявал върху това, кой какъв е и по какъв начин мога да го преборя. Ние сме 14 състезатели на стартовата решетка и започнеш ли да правиш някакви стратегии все нещо ще се разминава в реалността от това в главата ти. И двамата са сериозни опоненти. Тай  Кулинс е по-бърз, докато Леон Хентчел е по-постоянен.       

- С какво ти в крайна сметка имаше предимство преде тях?

Отдавам успеха си на това, че успях да удържа на напрежението да бъда водач. Справях се с това добре. Не чувствах, че да водя е нещо нереално. Докато бях начело се чувствах комфортно. Докато при тях не беше така. На няколко пъти по време на състезания си разменяхме позициите и ги виждах, че са несигурни пред мен. За това и не исках да рискувам да ги изпреваря в една обиколка, защото виждах, че рано или късно те ще поддадат.

- След победите ти в Испания и Унгария участва в пресконференциите заедно с тримата топ пилоти от клас „Престиж“ – Били Болт (Великобритания), Тадеуш Блазусияк (Полша) и Джони Уолкър (Великобритания). Какви бяха техните думи към теб?

- Пресконференциите са едно формално събитие и там няма много възможност за разговори. Ние всички състезатели се познаваме, тренираме заедно понякога и общуваме. Даже Тади Блазусияк (б.а. шесткратен световен шампион по Супер Ендуро) има една коледна звезда от мен, надписана специално. Каквото съм сметнал за важно и интересно, което мога да взема от тях, съм го направил. Винаги се стремя да черпя опит от по-добрите от мен. Гледах усърдно какво правят и „крадях“.

00164 Fim World SuperEnduro Budapest 2020

- Готов ли си да мериш сили с тях през следващия сезон?

- Това е въпрос, който идва прекалено рано, с оглед на събитията в момента. За това ще се изисква една тежка предсезонна подготовка. Ако я направя подобаващо, то тогава ще бъда готов, да. Това обаче изцяло зависи от развоя на настоящата ситуация.

- На кого искаш да благодариш и кои са останалите хора, които стоят зад твоя успех?

На първо място моите специални благодарности са към „Еконт“ за огромната подкрепа. Поклон и към българската публика и привържениците ми. Те ми даваха страшно много енергия по време на битките. Благодаря, разбира се, и на моя баща (б.а. Смилен Кабакчиев) и механиците, които бяха с нас по време на състезанията.

- На кого посвещаваш световната титла?

- На всички българи и на отбора на „Еконт“.

83997668 3684599818231699 221099002228113408 n

- Вече сбъдна една своя мечта. Каква е следващата?

- Винаги съм мечтал да стана световен шампион и фирмен състезател. Първото вече е постигнато, не съм станал фирмен пилот. Така че това си ми остава като мечта, ще я следвам и се надявам един ден да я постигна.

- Приключи ли периодът на изолация, в който беше след прибирането ти от Испания?

- Да, задължителният приключи. Остава този доброволно-социален, който трябва всички да спазваме.

00123 Fim World SuperEnduro Budapest 2020

- Притеснява ли те ситуацията с коронавируса, която налага доста ограничения в момента?

- Мен лично не ме притеснява. Притеснението е по-скоро към по-възрастните ни близки. За себе си не се страхувам, спокоен съм. По-плашещото е, че настоящата ситуация ще се отрази в много негативен план върху икономиката и спорта. Надявам се да отшуми по-бързо.

- Какво е твоето послание към всички твои привърженици?

Да бъдат спокойни, да продължават да обичат и да влагат в страст в моторния спорт. Нека издигнем българския моторен спорт на по-високо ниво.

    archive