Симона Стоянова: Сбъднах две от мечтите си - да отида в Рио и да бъда на Олимпиада

SIMONA STOYANOVA 1

Лекоатлетът Християн Стоянов не беше единственият габровски представител на Олимпийските игри в Рио де Жанейро. В най-големия спортен форум на планетата участва и едно чаровно 24 годишно момиче израснало в Габрово – Симона Стоянова. Тя беше част от внушителната група на доброволците от цял свят (общо 45 хиляди) обслужили игрите в космополитния бразилски град. Спортът е в кръвта на Симона. Занимавала се е с хандбал и волейбол. Завършила е НСА със специалности „Учител по физическо възпитание и спорт“ и „Треньор по ски“, а от тази година вече е и магистър по „Спортен мениджмънт“. От декември 2015-та до април тази година е работила като ски инструктор в австрийското градче Вайдринг, за да може да финансира участието си като доброволка в игрите. Да посети Рио де Жанейро и да бъде на Олимпиада са две от големите мечти на Симона и тя вече ги осъществи. Как стана част от най-големия отбор на Олимпиадата и с какви впечатления се завърна от Рио, Симона сподели пред спортния сайт на Габрово.

- Как стигна до Олимпиадата в Рио?

Всичко стана малко на шега. Говорихме с колега, който беше кандидатствал за Лондон`2012, но не са го одобрили. Тогава с моя колежка решихме, че трябва и ние да се пробваме. Аз винаги съм мечтала да отида в Рио и да бъда част от Олимпийски игри.  Подадохме си документите за доброволци с наша лична информация. След това получихме тестове, преминахме през онлайн обучение и интервю, след което получихме мейл, че сме одобрени и приключението започна.

- Колко дълъг беше периодът на одобряването ви?

В края на 2013-та кандидатствахме и от този момент нататък получавахме най-различна информация относно това как ще протече организацията в Рио, какво трябва да изпълняваме и близо 3 години бяхме в период на обучение.

- Каква беше реакцията ти, когато получи този щастлив мейл?

Първо не можах да повярвам и няколко пъти влизах да проверя пощата си, дали това писмо е действително. Бях като в шок и истински щастлива, защото две от най-големите ми мечти щяха да се сбъднат.

- Кога отиде в Бразилия и какво ти костваше финансово да бъдеш доброволка там?

Пристигнах в Рио на 27 юли и стоях там до 3 септември. Костваше ми това, че трябваше да си намеря квартира, да си осигуря самолетен билет до Бразилия да покрия ежедневните си разноски там. Иначе, организаторите ни поемаха храната в дните, в които работехме, и транспорта.

- Какви бяха твоите преки задължения по време на игрите?

Аз се намирах в центъра на Рио, за съжаление, далеч от Олимпийското село. Бях на автобусна спирка, която обслужваше автобуси само с представители на медиите. Трябваше да им помагаме и да ги упътим към правилния автобус до определената точка, към която се бяха насочили. Трябваше също да проверяваме акредитациите им - дали могат да използват тези автобуси. Имаше една интересна случка с делегацията на Шри Ланка. Пуснахме журналистите, но след тях останаха двама души, които нямаха пропуск за автобусите и трябваше да ги върнем. В последствие разбрахме, че това са министър-председателя на Шри Ланка и министъра на спорта. Нямаше как да ги пуснем обаче, въпреки че имаха най-високото ниво за достъп по отношение на транспорт. Разбрахме се с тях и кола дойде да ги вземе, но първо бяха големи разправии.

- Лесно ли се справяше с езика?

С английския нямах проблем, но португалски не знам. За около седмица обаче научихме някой изречения, защото повечето от колегите говореха само португалски, без английски. Беше забавно и се учехме взаимно.

- Успя ли да видиш нещо от самите състезания?

Да, благодарение на организаторите, които ни дадоха безплатни билети. Гледах голф и конна езда, което за мен беше доста интересно. Ходих да подкрепям Ивет Лалова на финала на 200 метра, както и Станимира Петрова на бокс. Гледах също борба, хандбал – жени и футбол.

Видя ли някоя от спортните звезди?

За съжаление, на мястото, на което бях, не минаваха спортисти. Срещнах известни журналисти, президенти на различните държави, но спортисти – не.

- Какво най-силно те впечатли по време на игрите?

Това, че всички бразилци - от деца до възрастни, бяха с фланелки на игрите, весели и горди от факта, че Олимпиадата е в Рио. Поддържаха духа на проявата и беше много вълнуващо. Хората бяха много отзивчиви и приятни, помагаха навсякъде и бяха щастливи, че ние сме там. За тях това беше като част от нова история, която пишат.

- До тук стигна обаче информация, че организацията на Олимпиадата не е на ниво. Ти как я видя?

Това го чух и аз. Имаше проблеми, които излизаха, но за мен всичко беше добре организирано. Беше много лесно да се ориентираш, ако искаш да стигнеш до някъде, но може би е имало и неща, които е можело да бъдат и на по-добро ниво.

- Говореше се също, че има сериозен проблем с престъпността в Рио?

За щастие, аз нямах проблеми от такъв характер, но чух, че са ставали кражби и в Олимпийското село и извън него. Преди да замина имах известни притеснения свързани с престъпността, както и за вируса Зика, но желанието ми да бъда в на игрите в Рио беше по-силно.

- Имаше ли време да разгледаш един от най-забележителните градове на планетата?

Всяка свободна минута гледах да прекарам навън. След Олимпиадата имах около 10 свободни дни и във всеки от тях бяхме на различни места. Не можах да видя всичко, което исках, но успях да се насладя на статуята на Христос, от където гледката е уникално вдъхновяваща. Бях на Захарната планина (б.а. Пау де Асукар), в съседния на Рио Нитерой, обиколихме доста острови, ходихме на различни плажове…

- На митичния „Копакабана“?

Да, аз даже живях там и си беше моя дом (смее се).

- Това е интересно – на квартира на „Копакабана“?

С приятелка, която е от Турция, първо си намерихме квартира в Бара (б.а. район Бара да Тижука), близо до Олимпийското село, но след това, когато получих разпределението си и разбрах, че ще бъда в центъра, се оказа, че квартирата ще бъде доста далеч, за да пътувам ежедневно. Намерих си друга в „Копакабана“. Писах в групата за доброволците на Олимпиадата, че си търся съквартирантки и там се свързах с момичета от Австралия, Германия и Мексико, с които живяхме близо 3 седмици.

- Доста интернационална среда. На какъв език комуникирахте?

Изцяло на английски. С момичето от Германия се опитвахме по малко на немски, мексиканката ни учеше на испански и беше доста забавно.

- Как се хранехте?

В дните, в които бяхме на работа, на всяка точка имаше ресторанти, в които да се хранят доброволците. На мен, понеже бях на центъра, ми даваха карти, подобни на дебитни, с които да се храня където пожелая в часа за почивка.

- Била ли си доброволка и на други прояви?

Да, била съм доброволка от училище на волейболни състезания тук в Габрово. В София бях на световното по скокове на батут и по време на обучението ни по спортен мениджмънт бяхме като доброволци организатори на различни спортни кампании, като „Аз обичам спорта“, „Живей активно“ и други.

Харесва ми да съм в спортната зона, да се занимавам с организация на събития и да бъда сред спортисти.  

- Ще се кандидатираш ли за доброволка и на следващите Олимпийски игри?

О, да, аз вече съм подала документите си зимната Олимпиада през 2018-та в Пхьончхан, Южна Корея. С удоволствие ще чакам и игрите в Токио`2020.

- Завършила си „Спортен мениджмънт“. С какво искаш да се занимаваш?

Искам да организирам събития. Планирам сега да организирам детски лагери и да се занимавам с деца, които могат да се докоснат до спорта.

- Тук или в София?

Мисля да бъде тук, в Габрово.

SIMONA_STOYANOVA_2.jpg SIMONA_STOYANOVA_4.jpg SIMONA_STOYANOVA_5.jpg

SIMONA_STOYANOVA_6.jpg SIMONA_STOYANOVA_7.jpg