2010-та година ще остане паметна за Бисер Тачев. Невероятният талант на лекотлетически клуб ”Орловец 93”, който на 11 септември ще навърши 17 години, спечели две шампионски титли и остави в историята три национални рекорда. Първо подобри този в петобоя на първенството в зала (3291 точки), а след това буквално отвя предишното най-добро постижение в многобоя на открито. Рекордът, който Бисер постави в началото на май в София бе внушителен – 5510 точки (предишното най-добро постижение беше 4742 точки), резултат, който по всичко изглежда, че в близките години няма да бъде подобрен. Това обаче не беше всичко. В началото на август отличникът от Националната Априловска гимназия записа името си в историята на родната лека атлетика още един път. Биската беше един от четиримата български състезатели, които изпратиха в историята „брадатия” национален рекорд на 4х100 метра при юношите до 18 години, датиращ от далечната 1985-та година. Това се случи на Балканиадата в Одрин (Турция).

-       Очакваше ли такъв невероятен сезон?

Тази година бяхме в последна младша възраст и се очакваше годината да бъде силна за нас, но не и чак толкова. Май  изненадах всички с тези три национални рекорда. В последния момент решихме да променим дисциплината ми от 400 метра на многобой. На открито рекорда ми дойде по-очаквано, от колкото този на петобоя в зала. По новите стандарти са променени уредите за състезанието – тласка се с по-леко гюле, препятствията са по-ниски и т.н. За това и точките в петобоя са променени. Нашата федерация обаче не е актуализирала старите рекорди и на практика аз чак в залата, на самото състезание разбрах, че мога да подобря стария рекорд.

-       Можеш ли да степенуваш по важност рекордите си?

И трите са ми много ценни. Най-труден за подобряване обаче беше този в многобоя на открито. След това поставям този с националната щафета на 4х 100 метра и най-накрая рекорда от петобоя.

-       В многобоя на открито счупи рекорда още преди последната от осемте дисциплини. Можеше и да пропуснеш бягането на 1000 метра, но не го направи. Защо?

Защото исках да направя един рекорд, който да не може да се подобри в близко бъдеще. Предишното най-добро постижение беше от 2003-та година. До този момент мнозина са се опитвали да го подобрят, но безуспешно. Това ме навежда на мисълта, че моето постижение може да се задържи доста дълго като най-добро за юноши младша възраст. А иначе, аз самия очаквах резултатът ми да е над досегашното върхово постижение още преди последната дисциплина. Треньорът ми и останалите ми съотборници бяха по-скептични, но се радвам, че ги опровергах.

-       Не спечели ли някой бас от това?

Не, за съжаление бяс нямаше (смее се). Само закачка.

-       Коя ти е любимата дисциплина?

Бягането на 400 метра. Това е дисциплината, която ми допада най-много.

-       Него ли ще развивате за напред или ще продължиш с десетобоя?

Все още не сме решили с моя треньор Веселин Георгиев. Двоумим се, тъй като на 400 метра нормативите за участие на европейско и световно първенство за юноши старша възраст са доста сериозни. Мисля, че е някъде около 47 секунди, което е почти непосилно за мен. За десетобоя нормативът е доста по-лесен за покриване. Ще пробваме първо как ще усвоя техниката на овчарския скок и мятането на диск, понеже това са двете нови дисциплини в десетобоя, и след това ще решим окончателно дали ще остана само на 400 метра или на десетобой.

-       Не е ли много трудно за теб да тренираш едновременно толкова много дисциплини и то при положение, че за някой от тях в Габрово изобщо няма условия за подготовка?

Това от една страна е доста забавно (смее се), че успяваме по някакъв начин да се справим с условията и реалностите.

-       Добре, къде например ще тренираш двете нови дисциплини – диск и овчарски скок?

За диска ще разчитам на Михаил Кьошев, който е един страхотен треньор и специалист по хвърлянията. Така че с диск може да се тренира и тук без проблем, докато овчарския скок май няма къде. Ако не се лъжа в Плевен имаха скочище, но май наскоро го премахнаха. Остават Пловдив или Бургас като варианти.

-       Каза че е забавно, но все пак не те ли обезсърчава това, че в Габрово няма добри условия за подготовка по лека атлетика?

От една страна е доста гадно, че тренираме на такава писта с изпокъсан зебран, който е на 20-30 години. От друга обаче, на фона на цялостната ситуация в страната, все пак имаме нещо. Не сме само ние, които нямат качествена писта. Поне имаме стадион, докато има места където нямат абсолютно нищо. Сега в Трявна направиха добра писта и може да правим лагери там. Ще ходим и до Стара Загора, и така, докато дойде времето да се направи нещо добро за леката атлетика и в Габрово. 

-       Какви са основните ти цели за следващия състезателен сезон?

Има европейско първенство за старша възраст в Талин и основните ми амбиции са свързани с участие в него. Ще видим как ще тръгне подготовката ми, за да преценим какво ще бъде – десетобой или 400 метра и след това ще се опитам да покрия необходимия норматив. Разбира се, целя се и в две републикански титли в зала и на открито.  

-       Този сезон вдигна летвата много високо, а от следващия вече си в старшата възраст. Дали ще можеш да повториш великолепното си представяне?

Вероятно няма да успея, защото ще бъда първа година старша и ще се състезавам с момчета, които са по-големи от мен, но това по никакъв начин не намалява амбициите ми за първото място.

-       При младите спортисти обикновено има една дилема – спорта или учението. При теб обаче и двете неща се получават перфектно. Как го постигаш?

Родителите ми така са ме възпитали – първо да гледам семейството, след това учението и най-накрая спорта. Според мен спорта е до време, докато тялото ти позволява да даваш най-доброто. А пък като имаш някаква сериозна професия можеш цял живот да се развиваш в нея. За това поддържам и двете неща доколкото мога.             

- Разбирам, че родителите ти те подкрепят напълно?

Да, определено. Даже майка ми ми повлия да се насоча към леката атлетика. Аз преди това се занимавах с футбол, но тя настоя да пробвам в атлетиката, защото не и допадат много футболистите. Така продължих с леката атлетика.

-       А кой те откри за сериозната атлетика?

Моят треньор Веселин Георгиев. Беше на едно общинско първенство по футбол от ученическите игри. Тогава бях в 7-ми клас в у-ще „Свети Свети Кирил и Методий”.  Покани ме да отида на стадиона и да се пробвам. Аз тогава обаче подходих малко пренебрежително. След това отново се видяхме на ученическото първенство по лека атлетика и аз тогава вече реших да се пробвам по-сериозно.

-       Според Веско Георгиев ти си вроден талант за леката атлетика?

(Усмихва се) Чак вроден талант, не знам. Може би, на фона на останалите момчета на моята възраст в България съм по-добър, но на международно ниво съм доста назад и има още много какво да се желае.             

- Колко сериозна е неговата роля за твоите успехи?

Огромна. Той ми показва техниката на бягането, на преодоляването на препятствия, наблюдава стриктно целия ми цикъл на тренировка и т.н. Огромна е неговата роля за тези рекорди. Много ми помага също така и Михаил Кьошев за хвърлянията.

-       Големи приятели сте с Николай Ненов, който също направи много силен сезон, с две републикански титли на 800 метра, но някак си остана в твоята сянка. Какво би казал за него?

Наистина Ники също направи много впечатляващ сезон. На 800 метра конкуренцията беше много по-силна отколкото на многобоя. Той обаче тренира много здраво и постигна целите, които си беше поставил  в началото на сезона – две титли и участие в Балканидата. Надявам се през новия сезон да продължи в същия дух, да се подготвим двамата сериозно и да се класираме задно на европейското първенство.